Just another WordPress.com site

Сталин, чието истинско име е Йосиф Висарионович Джугашвили, беше дълги години диктаторът на Съветския съюз. Роден е в 1879 г. в град Гори, Грузия. Родният му език е грузинският — много различен от руския, който научава по-късно и който винаги е говорил с подчертан грузински акцент.

Сталин е израснал в беднотия. Баща му, обущар, който пиел прекомерно и биел жестоко сина си, умира, когато Йосиф е единайсетгодишен. Като малък посещава църковно училище в Гори, а в юношеските години учи в Духовната семинария в Тбилиси, но в 1899 г. е изключен, защото разпространява подривни идеи. Той се включва в нелегалното марксистко движение, а в 1903 г., когато партията се разцепва, взема страната на болшевиките. През годините до 1917-а е активен партиен член и е арестуван най-малко шест пъти. Тъй като присъдите му са обикновено леки и поне един-два пъти успява да се измъкне, възможно е да е бил двоен агент през част от този период. И тъкмо по това време възприема доста подходящия псевдоним Сталин — човек от стомана.

Сталин не е играл истински голяма роля в комунистическата революция през 1917 г. През следващите две години обаче е много активен, а в 1922-а става генерален секретар на комунистическата партия. Този пост му осигурява голямо влияние в ръководството й и е важен фактор за успеха му в борбата за власт, която се води след смъртта на Ленин.

Ясно е, че Ленин е искал да остави за свой приемник Троцки. Дори в политическото си завещание Ленин заявява, че Сталин е твърде безогледен и трябва да бъде махнат от поста генерален секретар. Но след смъртта му в началото на 1924 г. Сталин успява да потули Лениновото завещание. Той се съюзява с Лев Каменев и Григорий Зиновиев, двама важни членове на Политбюро, с които образува „тройка“, или триумвират. С общи усили те успяват да разгромят Троцки и последователите му. След това Сталин, гений във вътрешните политически борби, се обръща срещу Зиновиев и Каменев и също ги съкрушава. Разгромил в борбата за власт „лявата опозиция“ (Троцки, Каменев, Зиновиев и последователите им), Сталин продължава напред и възприема някои от най-важните им политически предложения. Скоро след това се нахвърля и върху водачите на дясното крило в комунистическата партия — негови довчерашни съюзници — и разгромява и тях. В началото на 30-те години той вече е единственият диктатор на Съветския съюз.

От тази силна позиция Сталин започва в 1934 г. нечувани политически чистки. Събитието, което формално слага началото им, е убийството на Сергей Киров, висш комунистически функционер и един от съветниците на Сталин, на 1 декември 1934 г. Предполага се обаче, че Сталин лично е наредил Киров да бъде убит — донякъде, за да се отърве от него, но най-вече за да има предлог за последвалите големи чистки.

В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин в измяна и са екзекутирани. На големите публични процеси повечето от тях правят открити самопризнания. Все едно президентът Томас Джеферсън да беше арестувал подписалите Декларацията за независимостта и конституцията, да ги обвини в измяна и да ги екзекутира след пълните им „самопризнания“ на публични процеси. В 1938 г. идва ред и на Хенрих Ягода — това е човекът, оглавявал дотогавашните чистки. Той е изправен пред съд, признава, че е изменник, и е екзекутиран. По същата причина приемникът му — Николай Ежов, става поредната жертва на чистките и също е убит.

Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Те не са насочени предимно срещу антикомунисти или контрареволюционери. (Повечето от тях са премахнати по време на Лениновото управление.) Сега те са срещу самата комунистическа партия. Сталин се справя с комунистите много по-успешно от царската полиция. Например от членовете на Централния комитет на партията, избран на конгреса в 1934 г., повече от две трети са избити в последвалите чистки. От това явно следва, че главното съображение на Сталин е било да предотврати създаването на някаква независима групировка в страната.

С безогледно използване на тайната полиция, с произволни арести и екзекуции и продължително заточаване в трудови лагери на всеки, който, макар и плахо, критикува неговото управление, Сталин успява да постави в безропотно подчинение целия народ. Към края на 30-те години той вече е създал може би най-абсолютната диктатура в наше време — управление, което се меси в живота на всеки и за всичко и което не признава никакви граждански свободи.

Към икономическата политика, следвана от Сталин, се отнася насилствената колективизация на земеделието. Тя е крайно непопулярна сред хората и много от тях й се противопоставят. Но в началото на 30-те години по негово нареждане милиони селяни са или избити, или обречени на гладна смърт и накрая Сталиновата политика се утвърждава.

Друга цел, следвана усърдно от Сталин, е бързата индустриализация на Съветския съюз. Тя е осъществена отчасти благодарение на „петгодишните планове“, възприети по-късно от много други страни. Въпреки многото й недостатъци индустриализацията се оказва успешна. Независимо от огромните материални загуби през Втората световна война Съветският съюз излиза от нея като втората индустриална сила в света. (Но в крайна сметка Сталиновата земеделска и индустриална политика нанася тежки загуби на съветската икономика.)

През август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват прословутия пакт „за ненападение“. Само след две седмици Хитлер нахлува в Полша от запад, а няколко седмици по-късно същото прави Съветският съюз от изток и завладява източната част от страната. През същата година Съветският съюз заплашва с въоръжено нахлуване трите независими страни Латвия, Литва и Естония, които се предават без бой и са присъединени към СССР. По подобен начин — след заплаха със сила — е присъединена и част от Румъния. Но Финландия отказва да се поддаде на заплахи, русите нахлуват и завладяват земите й. Тези присъединявания често се оправдават с обяснения, че въпросните територии са необходими за отбраната на Съветския съюз в случай на нападение от страна на нацистка Германия. Но когато войната завърши и Германия бе напълно разгромена, Сталин не понечи да се откаже от контрола върху присъединените територии.

В края на Втората световна война съветските армии окупираха голяма част от Източна Европа и Сталин използва това, за да настани там комунистически правителства, послушни на Съветския съюз. Марксистко управление беше създадено и в Югославия, обаче в нея нямаше руски войски и тя не се превърна в руски сателит. За да не би останалите комунистически страни в Източна Европа да последват примера й, Сталин се погрижи да се организират чистки в източноевропейските сателитни държави.

В периода непосредствено след войната започна студената война. Някои хора се опитват да винят за нея западните лидери, но повече от очевидно е, че главната причина за студената война е експанзионистичната политика на Сталин и неутолимото желание да разпростре комунистическата система — съветската власт, по цялото земно кълбо.

През януари 1953 г. съветското правителство оповести, че група лекари са арестувани, защото заговорничели да ликвидират високопоставени съветски функционери. Това прозвуча така, сякаш Сталин подготвя следващата поредица нечувани чистки. Но на 5 март 1953 г. 73-годишният диктатор умря в Кремъл. Тялото му беше балсамирано и поставено на почетно място редом до Ленин в мавзолея на Червения площад. През следващите години обаче славата му помръкна и днес той е ненавиждан като тиранин във всички земи, които някога владееше.

Сталиновият семеен живот не е много благополучен. Той се оженва в 1904 г., но след три години жена му умира от туберкулоза. Яков, единственото дете от този брак, е пленен от германците през Втората световна война. Те предлагат размяна, но Сталин отхвърля предложението и Яков умира в немски военнопленнически лагер. В 1919 г. Сталин се оженва повторно. Втората му жена умира в 1932 г, уж сама посегнала на живота си, но има слухове, че Сталин лично я е убил или е наредил да бъде убита. От втория брак се раждат две деца. Синът, офицер от военновъздушните сили, става алкохолик и умира в 1962 г. Сталиновата дъщеря Светлана забягва от Съветския съюз и в 1967 г. пристига в Съединените щати.

Най-отличителната черта на Сталин е неговата жестокост. Никога не са го вълнували чувства като милост или състрадание. При това е толкова подозрителен, че това граничи с параноя. Обаче е и изключително способен човек: енергичен, упорит, хитър, с необикновено силен дух.

Като съветски диктатор в продължение на близо четвърт век Сталин е оказал огромно влияние върху живота на много хора. Фактически, ако цялостното влияние на даден диктатор върху собственото му поколение съответства на броя на хората под негов контрол, на личните му безобразия и на времето, през което е бил на власт, июгава Сталин е може би най-забележителният диктатор в историята. Приживе той изпраща милиони хора в трудовите лагери, обрича ги на явна или пък гладна смърт. (Не може да се уточни колко хора са загинали при неговите чистки, но числото е някъде около 30 милиона.)

Ето защо няма съмнение, че кратковременното влияние на Сталин е огромно. Но подобно на съвременника му Адолф Хитлер, с когото често е сравняван, не е ясно какво ще бъде трайното му влияние.

Приживе Сталин разшири границите на Съветския съюз, създаде империя от сателити в Източна Европа и превърна СССР във велика сила с влияние във всички краища на земното кълбо. Но през последните няколко години внушителната съветска империя в Източна Европа рухна, а самият Съветски съюз се разпадна на петнайсет независими държави.

По времето на Сталин СССР беше огромна полицейска държава. След неговата смърт смъртоносната хватка на тайната полиция лека-полека се отпусна. Днес русите се радват на такава лична свобода, каквато никога не е имало в страната.

Сталиновата икономическа програма е извлечена от идеите на Маркс и Ленин. Маркс предлагаше такава линия, Ленин започна да я осъществява, но Сталин е този, който успя да премахне частното селско стопанство и частните предприятия в Съветския съюз. Тази негова политика се оказа катастрофална и сега е напълно изоставена.

Въпреки това ни се струва, че с казаното дотук значително подценяваме цялостното влияние на Сталин. Той е не само още един властолюбец и диктатор, управлявал двайсет и пет години огромна страна. Със студената война, започната от него, той дълги години след смъртта си доминираше в историята на целия свят. Нито една война — дори Втората световна — не е имала такова въздействие в света, каквото имаше студената война. Засегнати от нея бяха не само СССР и САЩ. Всяка страна на земята беше заплетена в дипломатическите и икономическите възли на това противоборство, а в много краища на света се водеха и истински войни. Оръжейната надпревара между двете суперсили — най-голямата и най-скъпата оръжейна надпревара в историята, която беше само един от елементите на студената война, костваше много трилиони долари. А може би най-лошото е, че дълги години целият свят живееше под заплахата на ядреното оръжие, което можеше да унищожи напълно съвременната цивилизация.

Студената война си спечели огромна ненавист и повечето хора искрено желаеха нейния край. Но десетилетия наред мъртвият, отречен от всички Сталин упражняваше по-голямо влияние — по-голямо истинско въздействие върху света — от всяка жива политическа личност. За него може би повече, отколкото за всеки друг, може да се каже, че „злотворството на някои хора живее и след тях“.

Студената война отдавна отмина и на пагубното влияние на Сталин може би най-после идва краят. Но не бива да забравяме, че вината за неговите престъпления трябва да бъде приписана и на Ленин, който го предхождаше и подготви сцената за него. Тъй или иначе, Сталин е един от титаните в историята: злият гений, който няма да бъде забравен скоро.

Трябва да признаем, че само с чувство на погнуса включваме Адолф Хитлерв тази поредица от статии “една уникална личност”. Неговото влияние е почти изцяло пагубно, тъй че нямаме никакво желание да величаем човека, чиято главна заслуга е смъртта на около трийсет и пет милиона души.

Адолф Хитлер е роден в 1889 г. в Браунау, Австрия. Като младеж прави безуспешни опити да стане художник, но се превръща в пламенен германски националист. През Първата световна война служи в германската армия, ранен е и получава два медала за храброст.

Поражението на Германия го изумява и разгневява. Трийсетгодишен, в 1919 г., той се включва в малка дясна мюнхенска партия, която скоро ще се назове Национал-социалистическа партия на германските работници (за по-кратко — Нацистка партия). След две години става безспорен неин водач (на немски — фюрер).

Под водачеството на Хитлер Нацистката партия бързо набира сили и през ноември 1923 г. прави опит за преврат, известен като „Мюнхенския пуч“. Когато опитът се проваля, Хитлер е арестуван, изправен на съд и осъден. Но е пуснат от затвора, след като излежава по-малко от година от присъдата си.

В 1928 г. Нацистката партия все още е малка. Но с настъпването на голямата икономическа криза в Америка избухва всеобщо недоволство от традиционните политически партии. Нацистите бързо набират мощ и през януари 1933 г., на четирийсет и четири години, Хитлер става канцлер на Германия.

Непосредствено след това Хитлер въвежда диктатура, като използва държавния апарат, за да смаже всяка съпротива. Не бива да се мисли, че този процес се свежда до постепенно ерозиране на гражданските права или на правата на обвинените криминални престъпници. Всичко става много бързо и често пъти нацистите дори не си правят труда да се занимават със съдебни дела. Много от политическите им противници са смазвани от бой или направо избивани. Въпреки това в предвоенните години Хитлер има искрената подкрепа на повечето германци, защото успява да намали безработицата и да съживи икономиката.

Тогава Хитлер поставя Германия на пътя на завоеванията, който ще доведе до Втората световна война. Първите си териториални придобивки спечелва практически без бой. Англия и Франция, улисани в собствените си икономически проблеми, така отчаяно се нуждаят от мир, че не се намесват, когато Хитлер нарушава Версайския договор и започва да изгражда германската армия, нито когато негови войски окупират Рейнската област и строят там укрепления (март 1936 г.), нито когато със сила анексира Австрия (март 1938 г.). Те дори приемат мълчаливо (септември 1938 г.) анексирането на Судетската област, добре укрепения граничен район на Чехословакия. Международното споразумение, известно като Мюнхенски пакт, на което англичаните и французите разчитат да донесе „мир в наши дни“, оставя Чехословакия с вързани ръце и само няколко месеца по-късно Хитлер завзема останалата част от страната. На всеки етап той хитро съчетава аргументи в полза на действията си със заплахи, че ще започне война, ако желанията му не бъдат изпълнени, и всеки път западните демокрации отстъпват кротко. Англия и Франция обаче са твърдо решени да бранят Полша, следващата цел на Хитлер. Той бърза да вземе предпазни мерки, като през август 1939 г. подписва „пакт за ненападение“ със Сталин — всъщност агресивен съюз, с който двамата диктатори се разбират как да си поделят Полша. Девет дни по-късно Германия напада Полша, а след още шестнайсет дни същото прави и Съветският съюз. Въпреки че Англия и Франция обявяват война на Германия, Полша много скоро е разгромена.

1940 г. е знаменателна година за Хитлер. През април неговите армии поглъщат Дания и Норвегия. През май прегазват Холандия, Белгия и Люксембург. През юни Франция капитулира. Но по-късно същата година британците устояват на дълга поредица нападения на германските военновъздушни сили — прословутата „Битка за Англия“ — и Хитлер така и не успява да извърши нашествие в Британия.

През април 1941 г. той завладява Гърция и Югославия. През юни същата година напада и Русия, погазвайки пакта за ненападение. Неговите войски прекосяват огромни пространства от Съветския съюз, но не им се удава да се справят преди зимата с Червената армия. Въпреки че вече воюва на два фронта — с Англия и с Русия, през декември 1941 г. Хитлер обявява война и на Съединените щати — само няколко дни след като японците нападат американската военноморска база в Пърл Харбър.

Към средата на 1942 г. Германия подчинява такава част от Европа, каквато никога не е владяна от която и да било държава; освен това тя държи и значителна част от Северна Африка. Повратът във войната настъпва през втората половина на 1942 г., когато Германия губи решителните битки в египетския Ел Аламеин и в руския Сталинград. След тези два удара военното щастие започва бързо да й изменя.

Окончателното поражение на Германия изглежда вече неизбежно, но Хитлер не се отказва от тази авантюра. Независимо от страхотните загуби в жива сила и техника Германия продължава да воюва повече от две години след сталинградската битка. Жестокият край идва през пролетта на 1945 г. — на 30 април Хитлер, който се намира в Берлин, прибягва до самоубийство; седем дни по-късно Германия капитулира.

През годините, когато е на власт, Хитлер следва политика на геноцид, която няма равна на себе си в историята. Той е фанатичен расист, който храни особено злобна омраза към евреите. И публично си поставя за цел да заличи всички евреи от лицето на земята. При неговия режим нацистите изграждат големи концентрационни лагери, снабдени с масивни газови камери. Във всяка страна, попаднала в ръцете на Хитлер, се устройват хайки срещу невинни мъже, жени и деца, които намират смъртта си в тези камери. Само за няколко години в тях са умъртвени близо 6 000 000 евреи.

Но те не са единствените жертви на Хитлер. При неговия режим са избити чудовищен брой руснаци и цигани, както и много други, смятани за низшестоящи в расово отношение или за врагове на държавата. Не бива да си въобразяваме, че тези убийства са спонтанни действия, извършени в разгара на ожесточени битки. Хитлеровите лагери на смъртта са така съзнателно и грижливо организирани, както се изгражда голямо търговско предприятие. Водят се регистри, определят се квоти, убитите старателно се претърсват за златни пломби и венчални халки, а от труповете на жертвите се произвежда сапун. Хитлер дотолкова е бил увлечен в тази смъртоносна програма, че дори към края на войната, когато Германия страда от недостиг на гориво за домашни и военни нужди, конските вагони все още се носят към лагерите на смъртта в изпълнение на своята гнусна и военнобезполезна задача.

Има няколко основания да смятаме, че славата на Хитлер няма да е бързопреходна. Преди всичко, в очите на широки кръгове от хора той е най-големият злодей на всички времена. Щом като Нерон и Калигула, чиито безобразия са нищо в сравнение с неговите, се помнят добре вече двайсет века и са символи на жестокостта, спокойно можем да предречем, че славата на Хитлер, който безспорно е най-големият злодей в историята, ще се носи още векове наред. Разбира се, Хитлер ще се помни, защото е и главният виновник за Втората световна война, най-голямата, която светът познава. След появата на ядреното оръжие вече е много малка вероятността сблъсък от подобен мащаб да избухне в бъдеще. Така че дори след две-три хиляди години Втората световна война ще остане едно от най-големите събития в историята.

Хитлер ще бъде известен и с целия си необичаен и интересен живот. Изумително е, че този чужденец (да не забравяме, той е роден в Австрия, а не в Германия) без политически опит, без средства и политически връзки успява за по-малко от четиринайсет години да се домогне до ръководния пост на една голяма световна сила. Ако съдим по способността му да увлича масите, можем да кажем, че Хитлер е най-даровитият оратор в цялата история. И накрая, пъклените методи, с които упражнява властта си, няма да бъдат забравени скоро.

Може би няма друга фигура в историята, която да е оказала такова влияние върху живота на съвременниците си. Освен десетките милиони, загинали във войната, избухнала по негова вина, и в нацистките концентрационни лагери, милиони още остават без покрив или животът им е напълно съсипан.

При всяка преценка за Хитлеровото влияние трябва да се вземат под внимание два фактора. Първо, голяма част от събитията през този период вероятно изобщо нямаше да се случат, ако не беше Хитлер. В това отношение той се различава рязко от личности като Чарлз Дарвин или Симон Боливар. Вярно е, разбира се, че самото положение в Германия и Европа улесни Хитлер. Неговите милитаристични и антисемитски изказвания например сигурно са намирали отзвук сред мнозина от слушателите му. Но пък и няма признаци, че в мнозинството си германците от 20-те и 30-те години са очаквали или искали правителството им да следва екстремистка политика като Хитлеровата, както и няма признаци, че други немски лидери биха следвали евентуално същата политика. Събитията от Хитлерово време не бяха предвидени поне приблизително от нито един външен наблюдател.

И второ, цялото нацистко движение се доминира в изключителна степен от един-единствен водач. Маркс, Ленин, Сталин и други изиграха важна роля за възхода на комунизма. Но националсоциализмът няма бележит водач нито преди Хитлер, нито след него. Той изведе нацистите до властта и през цялото време поддържа ръководната си роля. Когато умря, с него умряха Нацистката партия и нейното правителство.

Макар че влиянието на Хитлер върху живота на неговите съвременници е толкова голямо, върху бъдните поколения то очевидно ще бъде слабо. Хитлер не можа да осъществи нито една от главните си цели и ако все пак окаже някакво въздействие върху следващите поколения, то ще бъде в посока, обратна на замислената от него. Например Хитлер много държеше да разшири влиянието и територията на Германия. Но новите му завоевания, макар и огромни, се оказаха мимолетни — днешна Германия заема по-малка територия, отколкото имаше, когато той завзе властта.

Хитлер изгаряше от желание да унищожи евреите; но само петнайсет години след идването му на власт възникна първата от 2000 години насам независима еврейска държава. Хитлер ненавиждаше и комунизма, и Русия. Обаче непосредствено след смъртта му и донякъде в резултат на започнатата от него война руснаците успяха да разширят своя контрол над голяма част от Източна Европа и комунистическото влияние в света се разрасна чувствително. Хитлер презираше демокрацията и се надяваше да я заличи не само в други страни, а и в самата Германия. Въпреки това Германия днес е действена демокрация, а гражданите й проявяват по-голяма нетърпимост към авторитарната власт, отколкото всяко германско поколение преди Хитлер. Каква е равносметката от това необичайно съчетание — огромно влияние върху съвременниците и незначително върху бъдните поколения? Въздействието на Хитлер по онова време е толкова огромно, че на тази база той трябва да заеме доста почетно място в нашата класация. Но пък се налага да го поставим много по-назад от Ши Хуанг Ти, Октавиан Август и Чингис Хан, чиято дейност е оставила следи векове след тях. Най-близкият паралел е с Наполеон и Александър Велики. Така погледнато, Хитлер е разбунил света дори повече от тях; но го поставяме малко по-ниско от двамата, тъй като те са оказали по-дълготрайно влияние.

Desert Eagle е пистолет, произвеждан от Израел от 1981 до днес.

Интересното за този пистолет е, че работи на принципа на отвеждане на част от газовете към газово бутало, което презарежда пистолета. Това намалява отката на пистолета и позволява цевта да е неподвижна, което подобрява точността.

В калибър 50АЕ Desert Eagle получава голяма популярност благодарение на филмите. В действителност, заради размерите, отката и капацитета си, този пистолет има ограничено приложение.

Пълнителят побира 7, 8 или 9 патрона. След световното признание на перфектните качества на израелските “Узи” и “Галил” още една система затвърди славата на израелското оръжие – фамилията пистолети “Йерихон” (по-известни у нас като “Джерико”). Полуавтоматичния пистолет от тази фамилия “Пустинен орел” (“Desert eagle”) бе произведен първоначално като спортен модел през 1983 г. и веднага впечатли специалистите с качествата си – внушителен вид, изключително здрава конструкция, която леко се справя с проблема за сигурния заден упор при най-мощните патрони. Освен това един от моделите има възможност за бърза смяна на цевта без помощта на инструменти. Монтира се нова цев с дължина 254 или 355 мм и пистолетът става с качества на карабина. Новите цеви имат приспособления за монтиране на оптически мерник.Този пистолет е бил разработен като спортен модел в калибър .357 Magnum, и се произвеждал под името “Eagle”. Имал е варианти с цеви 6, 8, 10 и даже 14 дюйма (355 мм), но неговите високи бойни качества предизвикали интерес в израелската армия, където той, въпреки очакванията, така и не попаднал. “Орелът” има необичайна конструкция, в която за презареждане се използва енергията на барутните газове, отведени през канал на цевта, подобно на Автомат Калашников. Това е така, защото типичните механизми на съвременните пистолети не биха могли да издържат дълго време на мощните патрони, които се използват от “Пустинен орел”. Заключването на затвора се осъществява чрез въртящ се блок. Цевта е неподвижно закрепена към рамата и има газоотводно отверстие непосредствено пред патронника. То е съединено с канал в рамата, който води напред към дулния срез на цевта и там завива надолу към газова камера с газово бутало. По време на стрелба част от газовете, минават през отверстието и канала, натискат газовото бутало и го избутват назад. Буталото отвежда назад кожуха, който завърта затвора и го отключва от цевта, а след това го избутва назад, като едновременно се извлича изстреляната гилза. Възвратната пружина, разположена под цевта, връща кожуха в предно положение, при което затвора вкарва следващия патрон в патронника и, завъртайки се, заключва цевта. Пистолетът има неавтоматичен предпазител, блокиращ ударника и разделящ спусъка с ударния механизъм. Така той има два лоста на предпазителя, разположени на двете страни на затвора, което е удобство при ползване и с лява и с дясна ръка. Пистолетът обикновено се произвежда с нерегулируеми мерни прибори, но може да се поставят и регулируеми. На планката на кожуха-затвор има полета за монтиране на оптичен или колиматорен прицел, което пък е много полезно за моделите с 14-инчова дължина на цевта и където ефективната далечина на стрелбата е над 300 м. Една от конструктивните особености на пистолета е възможността да използва мощни патрони от серията Magnum.

“Пустинен орел” е изпълнен от висококачествена стомана и притежава висока точност на стрелбата. Нарезите на цевта му са уникални и й осигуряват по-дълъг живот. Центърът на тежестта на пистолета е изместен напред, за да се намали откатът. Спусковата скоба е оформена за близък бой. Предпазителят позволява носенето на пистолета с патрон в цевта, пълнителят е с увеличен капацитет. Пистолетът може да води огън на единична или на полуавтоматична стрелба.

“Пустинен орел” се използва главно за спортна стрелба, лов и самоотбрана. Полицаите не го харесват заради твърде големите му размери и тегло, а така също и заради малкия капацитет на пълнителя – от 7 до 9 патрона. Освен това голямата му пробивна сила го прави опасен не само за този, който трябва да бъде задържан, но и за този, който стои зад него, дори и на значително разстояние. Куршумът с лекота преминава през целта и може да порази и друга нежелателна цел. По същите причини пистолетът не е популярен и сред специалните сили.

Според информационните източници след 1996 г. “Пустинен орел” се произвежда само в САЩ. И независимо от високата му цена – между 789 и 1249 долара в зависимост от модела, той се радва на голямо

Пистолет Макаров (ПМ) е съветски полуавтоматичен (самозаряден) пистолет, разработен от Оръжейният конструктор Николай Макаров през 1948 г. Служи във въоръжените сили и органите на вътрешния ред на СССР (и по-късно Русия), целия социалистически блок (в т.ч. и България), както и други държави от съветската зона на влияние. На места е на въоръжение и до наши дни.

История

ПМ е създаден в резултат на конкурс за разработка на лично оръжие, предназначено за офицерския състав на Червената армия. Комитетът по отбраната посочва в условията на конкурса, че трябва да използва нов патрон, а именно създадения от Борис Сьомин (на руски: Б. В. Сёмин) патрон 9×18 mm (който трябва да замени използвания до тогава 7,62 mm) и схема със свободен затвор. Въпреки че патронът се определя като 9 mm, той е 9,25 mm. Поставените условия са спазени от Николай Фьодорович Макаров, който през 1948 г. печели конкурса. ПМ се откроява от своите конкуренти с простота на конструкцията (съставен е от малко на брой подвижни части), икономичност, лесна изработка и ефективност в бой. Първоначално се произвежда от Ижевския машиностроителен завод. Остава на въоръжение в полицията и армията на Съветския съюз до неговото разпадане през 1991 г. Изместен е от по-новите модели пистолети – Яригин, ППМ и др., но и до днес се използва в много страни като основно оръжие на армейски и полицейския състав. На въоръжение е в 12 държави-страни от Варшавския договор, ОНД, Китай и развиващите се държави. Модификации на ПМ се произвеждат в Русия и България и до днес.

Конструкция

В конструкцията на пистолета е използвана схемата от немския Walther PP. Автоматиката действа на основата на отката на свободния затвор-кожух, напълно обхващащ цевта. В първите произведени пистолети спусъкът има твърде голям свободен ход и обирането му при скоростна стрелба води до завишаване разсейването на изстрелите. Впоследствие този недостатък е отстранен. В сравнение с изходния Walther PP, предпазителят на ПМ е променен. Макаров счита, че е по-естествено за работата на китката на ръката, изключването на предпазителя да става чрез завъртане с палеца надолу. Опростените мерни прибори са разчетени за стрелба до 50 m. Наклонът на ръкохватката е 102 градуса. Конструкцията на ПМ включва 25 елемента.

Плавността на линиите на външните детайли придава на пистолета удобна форма. Той е прост за боравене, високо надежден, с ниски за калибъра си тегло и размери. Намаляването на размерите води до снижаване на бойните качества на пистолета. Скъсената до 93 mm. цев и сравнително маломощния патрон обуславят ниската точност и групираност на стрелбата, дори и при близки разстояния. Табличният радиус на разсейване е 0,16 m. на дистанция от 50 m.

Модификации

  • Пистолет Макаров (ПМ)
  • Пистолет Макарова (ПМ) (произведен в Тула)
  • ПММ (пистолет Макаров модернизиран)
  • ИЖ70 (търговски вариант, с магазин с 8 патрона, приклад от ПММ, оптически прицел)
  • ИЖ70-17A (.380 ACP, магазин 8 патрона, регулируем прицел)
  • ИЖ70-17AS (.380 ACP, магазин 8 патрона, регулируем прицел, хромирана рама)
  • ИЖ70-17AH (.380 ACP, HiCap, регулируем прицел)
  • ИЖ71-17 (.380 ACP, HiCap, постоянен прицел)
  • ИЖ70-18A (9 x 18 mm, магазин 8 патрона, регулируем прицел)
  • ИЖ70-18AS (9 x 18 mm, магазин 8 патрона, регулируем прицел, хромирана рама)
  • ИЖ70-18AH (9 x 18, HiCap, търговска версия, регулируем прицел)
  • ИЖ71-18 (9 x 18, HiCap, постоянен прицел)
  • Байкал 442 Спортен пистолет (9×18 mm, 8, 10 или 12 патрона)
  • Байкал МР-654К (пневматичен – балон с CO2, реплика на ПММ)
  • Байкал MP654KS (хромиран MP654K)
  • Байкал MP-471 (версия под 10-mm патрон с травматическо действия)
  • Байкал IZH-79-9T (версия под 9-mm )
  • ИЖ-71 (Служебен пистолет под патрон 9×17 mm (.380 ACP))
  • ИЖ-79-8 (Индекс ГРАУ – 6П42, Газов пистолет калибър 8 mm)
  • ИЖ-79-9 (Газов/Травматичен пистолет калибър 9 mm)
  • ИЖ-79-9Т (Газов/Травматичен пистолет калибър 9 mm)
  • MP-654K (Пневматичен, калибър 4, 5 BB)
  • ПММ (Пистолет Макаров модернизиран, Индекс ГАУ – 56-А-125М)

Китай

  • Type 59 (Военна версия)
  • Norinco Sporting Pistol (Версия за износ )

ГДР/Германия

  • Pistole M (калибър 9×18 mm, стандартен)
  • Pistole Mk (калибр .380 ACP, експериментален вариант)
  • Simson-Suhl Makarov (произвежда се и след обединението на Германия)

България

  • “Factory 10” (9×18 mm, военна версия)
  • “Factory 10” (хромиран, предназначен за флота)
  • Miltex Special Edition (SE) (9×18 mm, със специална полировка)
  • Miltex SE Sporting Pistol ( калибър 9×18 мм и .380 ACP, полиран или хромиран)
  • Arsenal Brand Sporting Pistol (Достъпен в калибри 9×18 mm, .380 ACP)

THE  LITTLE  BASTARD
Петък, 30 септември 1955 година.Часът е шест без петнайсет.Калифорнийската магистрала 41 се е
изопнала под лъчите на клонящото към заник слънце.Водачът на сребристосивото Porsche
550 spyder със състезателни номера 130 и надпис “THE LITTLE BASTARD” върху задния капак
не отпуска педала на газта.Стрелката на скоростомера трепти около делението 160.Наближава
кръстовището с шосе 466.Отсреща се движи черно-бял Ford Tudor ,чийто водач очевидно не
забелязва летящия сребърен болид и рязко завива на ляво.После решава да спре, но Porsche-то
вече няма шанс да го избегне.Бронята на Ford-а се врязва в предния ляв калник на спортния
автомобил и го подхвърля във въздуха.Пътникът в Spyder-а е откъснат от седалката, за
да се приземи до платното далеч напред.Ролф Вютерих, германският механик на холивудския
гараж Competition Motors оцелява.Оцелява и собственикът на Ford-а.
Ездачът зад волана на Porsche-то остава прикован на седалката.Главата му е отметната
неестествено върху облегалката, а широко отворените очи се взират безжизнено в небето…
Джеймс Дийн умира няколко часа по-късно, на път към болницата в Пасо Робле.”Бунтарят без
кауза” не стига до Салинас- градът, в които няколко години по-рано е направил снимките в
“На изток от рая”.Не успява да спечели състезанието на първи октомври, осуетени са
надеждите му да демонстрира превъзходството на закупения само девет дни по-рано 550 Spyder.

По-късно Хънфри Богард ще каже-“Той загина толкова млад, че около личността му просто не
можеше да се роди легенда.Ако бе живял по-дълго, все някога щеше да разочарова почитателите
си и накрая щеше да се превърне в най-обикновена холивудска звезда.Като всички нас.И той
щеше да се “опитоми” .Все някога…”

Приживе Дийн казва друго-“Мечтай така, сякаш ще живееш вечно, ЖИВЕЙ ТАКА, СЯКАШ ЩЕ УМРЕШ ДНЕС”

Много подходяща мисъл, хвърляйки поглед върху историята на прочутата марка.Колкото повече
човек се вглежда в пътя, по който се ражда легендата на марката Porsche, толкова повече се
възхищава от поразителния контраст между смелите мечти и прагматично мислене.
Разбира се, зад цялата мистерия стои едноименния гений на д-р Фердинанд Порше –
човек-институция в световното автомобилостроене, без който днешния свят нямаше да бъде същия.
Вчерашния – също.
В периодът между 1930 и 1948г Порше натрупва опит в Austro-Daimler и Steyr, след което
основава собствено конструкторско бюро в Щутгарт и края на Втората световна война,
е достатъчно плодотворна почва за извличане на изводи, които в пълна степен илюстрират мощта
на една уникална мисъл.Ликът на Фердинанд Порше стои зад най-забележителните германски
инженерни постижения по онова време, а неприятното (не зависещо от него) обстоятелство, че
националистите са на власт, ни най-малко не умаловажава значимостта на неговия труд.

Човекът,единствен притежаващ привилегията да нарича Фюрера “Г-н Хитлер” (Хитлер се е обръщал към
него с “Драги Професоре”) на практика се превръща в своеобразен мозъчен тръст на немската
индустрия , който се занимава с почти всичко – от реализацията на свръхпроекта Volkswagen
, до създаването на състезателни легенди като Auto Union V16 P-wagen (Audi) и военни машини
като Tiger – основния танк на немската армия.

ПРОЕКТЪТ 356
започва да придобива реални очертания в главата на доктора след неговото освобождаване от
затвора през август 1947г. “Затвор” е доста неточно понятие за отрязъка от време между 1945г.
, когато американските окупационни войски арестуват Порше в Щутгарт и го предават на френските си
съюзници, и споменатата вече дата две години по-късно, когато професорът е пуснат на свобода
от….италианците.Последните откупват гениалния инженер от французите за сумата от 1 млн.
франка и му възлагат конструирането на състезателната Cisitalia

измъквайки го от работата върху проектите, с които французите го натоварват веднага след като попада в ръцете им.И до ден
днешен лукавите гали съжаляват, че са приели крупната сума за онези години сума….
Но както и да е.веднага след освобождаването си, Порше се оттегля далеч от полезрението
на жадните за гениални мозъци победители и основава малко предприятие (Porsche Konstruktionen GmbH)
в австрийския Гмюнд-Кернтен, където през май 1948г. се ражда първото истинско Porsche –
двуместният открит спортен автомобил, базиран почти изцяло върху Volkswagen и наречен Typ 356.

Спортната версия на “бръмбара”(VW Kafer)притежава познатия двигател с обем 1131 см3,
форсиран до 40 к.с. при 4000 об/мин посредством леко изменена всмукателна система, ръчно
изработена аеродинамична алуминиева понтонна каросерия и тежи 770 кг.Окачването е почти идентично с
това на “бръмбара” , но настройката е коренно различна и гарантира стабилно поведение на
пътя дори и при максималната скорост от впечатляващите за онова време 140 км/ч.Значителен
принос в това отношение безпорно има и почти идеалното разпределение на теглото между предната
и задната ос – 356 носи 44% от масата отпред и 56% отзад.

Първият прототип веднага е купен от богат швейцарец, а серийното производство започва през август същата година.На официалната
премиера на 356а Женевското изложение през 1949г. обаче е показан автомобил с двигател, чиято
кубатура е намалена до 1086 см3.Това въобще не повлиява на експлозивния старт на марката.
Скоро става ясно, че работилницата в Гмюнд (където са произведени първите 50 екземпляра)
е крайно недостатъчна и Порше решава да се върне в Щутгарт.През 1950г. американците
напускат столицата на Швабия и дават възможност за този ход.По това време Порше има
150 работника и произвежда по 300 автомобила годишно.През март 1951г. от новата фабрика
излиза 500-ното Porsche, а през юни 356 се класира на 20-та позиция в “24-те часа на Льо Ман”
– едно състезание, което Porsche по-късно печелят почти толкова пъти, колкото пъти се появяват
на пистата в Сарт.

Фердинанд Порше умира от сърдечен удар през януари 1952г., но фирмата вече има наследник в
лицето на неговия син – “Фери” Порше е вече достатъчно “навътре” в бизнеса и към датата, когато
почива гениалния му баща е водеща фигура в конструктoрския отдел.
356 продължава да се развива и през следващите години, напускайки напълно гнездото на “бръмбарът”
Гамата нараства чувствително, мощността на автомобилите излиза далеч извън рамките на
общоприетото, тиражите растат.

Завладяването на пазара в САЩ е една от причините 10 000-ното
Porsche да излезе от завода само девет години след основаването на фирмата, а към края на 50-те
годишното производство вече достига 8 000 коли годишно.

Идва време за промяна и на сцената излиза
911
Моделът, представен през 1963г. като 901, дебютира на пазара през следващата година като 911
поради споровете с Peugeot (французите притежават запазени права над всички трицифрени
обозначения с нула в средата).Бъдещата легенда е с дизайн на Александър “Бутци” Порше –
“черната овца” на фамилията, който не желае да се занимава с инженерство и притежава странно
влечение към изкуствата.Очевидно обаче това влечение не е било лишено от типичното за клана Порше
сериозно количество гениалност – формата на 911 остава практически непроменена и до днес, а
фирмата на “Бутци” Porsche Design е не по-малко известна от автомобилната марка.

Първото 911 притежава боксерен двигател с кубатура 1991 см3, който остава основа за развитие
на цялата династия боксери с въздушно охлаждане, разпростряла се в продължение на десетилетия
През годините работния обем и мощността растат с плавни, но сигурни стъпки, през 1975г. се
появява сензационното Turbo, а 911 вече е олицетворение на СПОРТНИЯТ автомобил.Какъвто си
остава и до днес.

КРИЗИТЕ
започват в средата на 70-те заедно с отрезвяването на първото наистина сериозно покачване на
цените на горивата.Тогава се взима решение за тотално преразглеждане на гамата и към 911 се
прибавят първоначално 924, а по-късно и 928, когото мнозина дори посочват за наследник на 911
Независимо от факта, че “хардлайнерите” сред почитателите на марката “силно недолюбват”
моделите с преден двигател и водно охлаждане, историята добре помни, че именно версиите на
924 и последвалия по-късно 944 измъкват Porsche от финансов колапс.
Докато не идва следващия…..В края на 80-те следва вторият удар върху Цуфенхаузен, който
едва не изпраща фирмата в ръцете на някой от големите в бранша.Повсеместната рецесия силно
свива покупателната способност и Porsche започва да брои клиентите си на пръсти.Компромисният
968, който заменя 944 през 1991г. се оказава временно и неособено сполучливо решение и скоро
става ясно, че марката може да се спаси само от твърда ръка, която изцяло да обнови стратегията.
Човекът с такава ръка се нарича Венделин Видекинг – младият мениджър, който не се поколеба да
вземе радикалното решение за задраскване на платформата с предни двигатели от гамата и за
завръщането на Porsche изцяло към корените.Острият завой в политиката роди “спасителя” – през 1996
г. на пазара излезе Boxster – първото Porsche с централноразположен двигател след неуспешната
кооперация с VW под формата на 914 през 1969г. през 1969г. и истинското завръщане към
класическия принципм, използван от стария професор в продължение на десетилетия в Auto Union.
Малкият модел подейства като пеницилин на туберколозен – от появата му насам, щутгартската
фирма изпотроши всички рекорди по ефективност и доходност на производството и днес е толкова
дачеч от верочтността за поглъщане, колкото никога досега.Гамата е блестящо подредена и неимоверно
печеливша, касите са пълни до пръсване, а с имиджа на марката могат да се сравняват само
отбрани образци от автомобилния елит.
ЛЕГЕНДАТА
На какво се дължи тя? Има един въпрос, който може би донякъде хвърля светлина върху мистерията.
“Знаете ли какъв е най-големия проблем на Porsche? – Че не е Ferrari…”Но обратното е не
по-малко вярно.Факт е, че всеки един автомобил, разработен във Вейсах и слязъл от конвейра в
Цуфенхаузен, е натоварен с исторически “багаж”, с какъвто никой друг не разполага.
Когато си купувате возилото с герба на Щтутгарт върху предния капак, чие влизате във
владение на митологични имена като Тарга Флорио, Миле Миля, Дейтона, Себринг и Льо Ман.
Това е много важно.Особено в днешно време, когато и най-неукия и забутан автомобилен производител
се научи да прави свестни коли, да копира къдърното и да печели от компромиси.Изборът на
автомобил в днешно време се води и ограничава от два безумно глупави и едновременно с това
безумно разумни критерия – цена и вкус.Или поне що се отнася за критериите при избора
на автомобил за возене между точка А и Б.При автомобилите като Porsche нещата изглеждат малко
по-инак.Истината е, че не си купуват Porsche защото им трябва.Те го купуват защото го искат!
Което е достатъчно мощен аргумент.Помислете! – всички искат картини на Пикасо, обувки Gucci,
породисти домашни любимци, швейцарски часовници, Ferrari-та и други такива неща, след
като много добре знаят, че простата таратайка, простият часовник, помиярът и елемнтарните
гуменки ще им вършат същата работа.Същата работа, обаче не и същото усещане…
И като споменахме Ferrari, нека се върнем в началото – защо Porsche не е Ferrari? Ами поради
същата причина, поради която германецът не е италианец..Porsche-тата са повече и са по-евтини –
те произлизат от най-масовия автомобил за всички времена и днес продължават да следват тази
философия.Ferrari е друго – това е нещо, което е създадено, за да бъде изключително и се храни
от тази философия.Ето защо, собствениците на Porsche са повече и “по-невидими” от тези на
Ferrari.А са “невидими”. защото се пропуска нещо много важно – от чисто инженерна гледна точка
Porsche е нещо далеч по-изпипано от италианския му конкурент.
Погледнете спортната слава – 15-те победи на Льо Ман не са нещо невидимо.И забележете Porsche
винаги е бил смешният претендент, който джафка около големите Ferrari и Jaguar с
антикварните си малки по кубатура боксерни “прахосмукачки”.В момента, в който автомобилът от
Цуфенхаусен получи по-голям двигател обаче, конкуренцията бива “издухвана” и спокойно може да не
се появява с години на състезанията, в които участват “смешните” германци.Един пример –
последната еволюция 30 на прототипа 917 (който и днес си остава най-мощният спортен автомобил за
всички времена) на практика закри шампионата Can-Am поради простата причина, че конкуренцията
се омете от серията.
От страх….

„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”

Александар Зайцев, военен инженер-конструктор

Вижте горната снимка. Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.

Как се е случило всичко?

В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.

Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.

Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.

Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?

На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100%  невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.

В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.

През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори  – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.

След установяването на германците в СССР, работата потръгва  бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”.  Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.

В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.

След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.

Welcome to WordPress.com. After you read this, you should delete and write your own post, with a new title above. Or hit Add New on the left (of the admin dashboard) to start a fresh post.

Here are some suggestions for your first post.

  1. You can find new ideas for what to blog about by reading the Daily Post.
  2. Add PressThis to your browser. It creates a new blog post for you about any interesting  page you read on the web.
  3. Make some changes to this page, and then hit preview on the right. You can alway preview any post or edit you before you share it to the world.

Tag Cloud